Вече сме споделяли с вас, че страните от Европейския съюз ежегодно генерират над 2,5 млрд. тона отпадъци. Тревожен факт е, че 36% от тях, или около 500 млн. тона, са от строителния сектор като в тях се включват и дейностите по разрушаване на съществуващи сгради. Това е и причината строителството да е една от фокусните точки за ЕС при въвеждането на принципите на кръговата икономика, включително удължаване на жизнения цикъл на произведените продукти до възможния максимум.
Един от важните показатели, характеризиращ отпадъците от строителство и разрушаването на сгради, са строителните отпадъци на глава от населението. Данните на Евростат за строителните отпадъци в килограми на глава от населението в страните членки на ЕС за периода 2004-2016 г., публикувани на сайта на Министерството на околната среда и водите, показват, че стойностите на този показател за България са значително по-ниски от средните за Европейския съюз, като най-високата отчетена стойност е 388 кг/на глава от населението и е достигната през 2004 г., а средната стойност за ЕС през същата година е била 1509. През следващите години стойността на този показател за България намалява значително, като през 2016 г. са 293 кг.
По данни на Националния статистически институт, у нас за периода 2008-2018 г. общото количество на образуваните производствени отпадъци е 177 995 хил. тона. Строителните отпадъци официално са около 6,6% от общия обем, което дава повод за размисъл както от гледна точка на потенциалното му увеличение в бъдеще, така и за възможностите то да бъде предотвратено.
Защо това важно?
Ако почти 80% от строителните отпадъци имат висок потенциал за рециклиране и оползотворяване, въпреки наличието на достъпни технологии за рециклиране, в България все още просто няма достатъчен капацитет за такива дейности. Към днешна дата няма изградена национална информационна система за образуваните, рециклираните, оползотворените и депонираните строителни отпадъци, поради което данните за отпадъците от строителство и разрушаване от наличните източници са непълни.
Как се разпределят по проценти отпадъците в строителния сектор у нас?
33% - от сектор „Пътища“
26% - от индустриални предприятия
23% - от бита при разрушение на сгради
12% - от бита при ново строителство
3% - от бита – при ремонтни дейности и поддръжка на сгради
3% - от железопътна инфраструктура
Какви са целите за управление на отпадъците у нас?
В Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 година се отбелязва, че продължава тенденцията строителните отпадъци масово да се изхвърлят на сметища и нерегламентирано извън населените места вместо да се рециклират. Това се дължи на факта, че в България все още не е изградена развита система за управление на отпадъците от строителство и разрушаване (ОСР), която да осигури не по-малко от 70% икономически целесъобразно рециклиране на отпадъците, генерирани от строителството, така, както е било залегнало в предишния национален план, до 2020 г. Именно поради това има пропуски в отчитането и анализирането на данните за отпадъците.
В новия план се търсят начини за справяне, както с този основен проблем, така и с редица други. Например залага се стремеж за предотвратяване и намаляване на количеството на образуваните ОСР, защото така се намалява и необходимостта от изграждането на нови депа и други съоръжения за строителни отпадъци. Предвижда се въвеждане на практики за селективно разрушаване, както и събиране и съхраняване на ОСР на строителната площадка по начин, осигуряващ в максимална степен тяхното последващо икономически и технически целесъобразно рециклиране и оползотворяване. Също така се подчертава и необходимостта от създаване на условия за разширяване на пазара на рециклираните строителни материали.
Трябва да отбележим, че през последните години има сериозен напредък при повторно използваните строителни материали за сметка на обезвредените. Данните на НСИ от 2018 г. показват, че повече от 70 на сто са предадени за оползотворяване. Проблемът е, че в управлението на строителните отпадъци има пропуски, които възпрепятстват ефективното разделяне на отпадъка и неговото рециклиране.
Как може да помогне каменната вата за намаляване на отпадъците в строителния сектор?
Каменната вата е дълготрайна и запазва функционалните си характеристики в продължение на много десетилетия. Тя стои в сградата без нужда да се ремонтира през експлоатационния й живот. При демонтаж от сградата, тя може да бъде рециклирана, разтопена и превърната в нов продукт. И то безкрайно! В момента част от продуктите от каменна вата, които ние в ROCKWOOL произвеждаме, са с до 75% рециклиран материал от нашата и други индустрии, като гарантираме за високото им качество и ефективност. Това означава, че ние пряко допринасяме за намаляването на отпадъците в строителния сектор и изхвърлянето им на сметища, както и за по-ниски нива на въглеродни емисии, присъстващи във всяка стъпка от веригата за доставки.
Преформулиране на възможностите с ефективни политики за управление на отпадъците от строителния сектор
В Европа и по целия свят новото мислене и системи, предоставят уникална възможност за преодоляване на предизвикателството на обновяването. Поставянето на акцент върху проектирането на отпадъци от системата на всеки етап от жизнения цикъл на сградата носи осезаеми ползи. Практиките за устойчиво развитие трябва да продължат да се подобряват и да се прилагат по време на проектирането, строителството, обитаването, поддръжката, обновяването и окончателното разрушаване на всички сгради.
Според Световния бизнес съвет за устойчиво развитие (WBCSD) професионалистите в строителния сектор често възпират устойчивите практики, защото не разбират ползите и надценяват разходите за създаване на зелени сгради. Устойчивото строителство може да бъде свързано с незначително по-високи начални разходи, но оперативните разходи в сравнение с традиционните сгради ще бъдат значително по-ниски поради техните силно енергийно ефективни структури.
Британската компания Arup, съвместно с фондация Елън МакАртър разработва проект за рамкиране на кръговото строителство в пет модела, чрез който градовете могат да реализират съществуващите възможности в една по-устойчива икономическа рамка.
Петте модела включват:
- Създаване на гъвкави пространства, които помагат за максимално използване на настоящите сгради.
- Превръщане на сградите в гъвкави активи, които могат да поддържат повече от една функция през целия си живот.
- Разполагане на преместваеми сгради за междинно използване или краткосрочни приложения с модулен дизайн.
- Рамкиране на жизнения цикъл на сградите към остатъчна стойност, свързана с възстановимите или повторно използваеми материали, налични по време на деконструиране.
Интегрирането на практиките за деконструкция, вместо традиционното разрушаване на съществуващи сгради, ще подпомогне бъдещата устойчивост. Освен това оползотворяването и рециклирането на отпадъци след потребление, генерирани по време на инициативи за обновяване или деконструкция, ще ограничи броя на материалите, които завършват в депата. Всичко, което ROCKWOOL вече прави със своите продукти от каменна вата.
Изберете от нашето приложение необходимото количество, вид и дебелина на продукта и изпратете заявката. Нашите дистрибутори ще ви отговорят възможно най-скоро.
Реновация на дома
Реновацията с ROCKWOOL създава по-уютни и устойчиви жилища по отношение на пожар, енергийна ефективност и шум - всичко необходимо, за да може да живеете в безопасност и комфорт. По-долу ще намерите списък с различни видове помещения, които могат да ви дадат вдъхновение и информация, необходими за изграждането на изключителни домове.
