;
1/4

Как да оценим противопожарната безопасност?

Изолации ROCKWOOL

Реакция при пожар

По-голямата част от изолационните продукти на ROCKWOOL от каменна вата са категоризирани като Евроклас A1 – най-високата категория негорими продукти, които не поддържат пожари.

Категориите на еврокласовете са свързани пряко с приетите опасности в един сценарий, служещ като основа за оценка - пожар в стая - а широкомащабното изпитателно моделиране на този сценарий бе избрано за ISO 9705 Room Corner изпитване, който е вида изпитване използван и при някои системи за застрахователно одобрение.

Категорията за реакцията при пожар може да бъде различна при различни продукти и материали.

Макар, че категориите еврокласове предлагат информация за гъстотата на дим и генерирането на горяща течна маса (стопени капки), те се измерват използвайки сравнително малък източник на пожар (31 kW), а изпитваните конструкции са разположени вертикално - и двете условия ограничават полезността на такава информация; категорията зависи от начина, по който е поставен продуктът по време на изпитванията.

Оценяването на токсичността на дима не е част от критериите за оценка на категорията за реакция на огън.

Устойчивост на пожар

Тъй като е направена от камък, каменната вата на ROCKWOOL е устойчива на пожар по естествен път.

 

Устойчивостта на пожар дава информация за това колко добре един строителен елемент като например стена, таван, под, врата и т.н. може да издържи при напълно разгорял се пожар. Този показател се отнася само до това какво се случва, след възникване на пълен огнен обхват в стаята, където е започнал пожар. С цел да може да се определи поведението на различни конструкции и да се сравни устойчивостта срещу пожар на сходни конструкции, са разработени различни криви на период/температура, като най-често използваната е т.нар. стандартна крива на период-време, дефинирана в ISO 834, която е приета в повечето стандарти свързани с определяне на устойчивостта на пожар.

Характеристиките на продуктите и конструкциите, измерени в съответствие с различни пожарни криви могат да дадат коренно различни резултати.

 

Устойчивостта на пожар се измерва като периода до разпадане според един или повече критерии, най-често използваните от които са:

Капацитет на товароносимост R - способността на даден конструктивен елемент да устоява на излагане на пожар при определени механични действия, върху една или повече повърхности, за даден период от време, без каквато и да било загуба на структурна стабилност;

Цялост Е - способността на даден елемент от конструкцията, който има преградна функция, да устоява на излагане на пожар само от едната си страна, без пожарът да може да се пренесе към незасегнатата страна в резултат на преминаване на пламъци или горещи газове.

Изолация I - способността на даден елемент на конструкцията да устоява на излагане на пожар само от едната си страна, без пожарът да може да се пренесе от засегнатата към незасегнатата страна в резултат на значителен пренос на горещина.

Други критерии, които не са свързани директно с използването на изолационни материали са: излъчване W, гъстота на дима S и устойчивост на механично въздействие M.

EN 13501-2, -3, -4 установяват критериите за категоризация за Изпитвания за устойчивост на пожар в Европа.

Генерирането на дим от строителните елементи не влиза в състава на критериите за устойчивост на пожар.

Дим

Статистиките за смърт при пожар разказват една трагична история. Въпреки че точните цифри се различават, очевидно е, че повечето от жертвите на пожар загиват от вдишване на дим*.

Затова е изненадващо, че макар някои системи за категоризация на пожар да измерват интензитета на дима, те са почти изцяло концентрирани върху това как димът ще повлияе на видимостта на обитателите и огнеборците. Предположението, разбира се, е че основна грижа е обитателите да могат да виждат и следват пътя за евакуация, а огнеборците да виждат къде се придвижват, след като влязат в сграда обхваната от пожар.

Този показател обаче не взема предвид токсичността на дима или пък факта, че няма пряка връзка между количеството на изпуснат дим и неговата токсичност. Даден материал може да излъчи много малко количество дим при горене, но той да бъде силно отровен. Двете основни токсични вещества, които се получават при горенето на органични материали - въглероден монооксид (CO) въглероден цианид (HCN) - могат да са напълно невидими за човешкото око.

Димът в категориите за пожар

Типичен пример за този подход е Европейската система за категоризация на реакция при пожар на строителни продукти и материали, в която непрозрачността на дима е единственият параметър свързан с дима, който бива измерван и оценяван. 

Изпитването SBI - EN 13823 - на което се основава системата на еврокласовете симулира условията преди запалването при наличие на добра вентилация, когато пожарът достига или преминава етапа на пълен огнен обхват. 

Получените по този начин три под-категории – s1, -s2, -s3 се основават на измервания на оптичната непрозрачност и не носят информация относно токсичните заплахи от изпуснатите газове и дим. Макар че токсичните газове и дим са най-опасни при пожар, настоящите категории за пожар не покриват този риск.

Другата основна област на изпитване - устойчивост на пожар - не предлага по никакъв начин информация за дима, който може да бъде генериран от сградната структура и да порази безопасните части на сградата или да замърси околната област.

* Източник: Firesafeeurope.org или DFV.org

Вижте повече от нашите експертни съвети

Реновация

Реновация

Вътрешен климат и акустика

Вътрешен климат и акустика

Регулация и сертифициране

Регулация и сертифициране

ROCKWOOL Group