Обновяването на съществуващия сграден фонд се счита за един от основните фактори за намаляване на енергопотреблението, осигуряване на комфортни условия за живот и работа и намаляване на излъчваните вредни емисии в атмосферата.
Темата е добре позната на европейско ниво и Европейската директива за енергийна ефективност (Directive 2012/27/EU) изисква от държавите членки да създадат дългосрочна национална стратегия за обновяване на сградния фонд. Проектът на тази стратегия за България беше публикуван за обществено обсъждане през юли тази година и е разработен в изпълнение на изискванията на директивите относно енергийните характеристики на сградите (Directive 2010/31/EC изменена с Directive 2018/844/EC).
Необходимостта от стратегията се потвърждава още веднъж от прегледа на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, включен в нея. На базата на статистически извадки е установено, че сградния фонд в страната е силно енергийно неефективен. Това се дължи на редица фактори. В голямата си част жилищните сгради са строени в години с почти пълна липса на нормативно определени мерки за енергийна ефективност. Например, около половината от жилищния фонд в България е строен в периода 1960-1989 г., а 34% от обитаваните жилища датират от преди 1960 г. Едва 7% от жилищните сгради са строени при условия на завишени изиквания към енергийната им ефективност.
Едновременно с това, анализът в стратегията установява, че 80% от базовата и 64% от реално потребената енергия се дължат на един основен фактор – разходите за отопление. Основните източници за отопление са от електрическа енергия (45% общо), 36% от твърди горива и около 18% от централно топлоснабдяване. Към настоящия момент използването на газ за отопление и битови нужди е изключително ограничено. Тези данни определят големия потенциал за намаляване на разходите за първична енергия и въглеродните емисии в две направления – реновация на съществуващия сграден фонд по посока изолация и подмяна на източниците на отопление с енергийно ефективни и такива с нисък въглероден отпечатък като газта.
Авторите на стратегията посочват няколко основни положителни ефекти от прилагането ѝ при жилищните сгради.
- Намаляване на средно-месечните разходи за подходящо отопление на среден размер жилище (около 65 кв.м.) от 156 до 107 лв, което може да има ефект на изваждане на някои домакинства от групата на застрашените от енергийна бедност.
- Намаляване на вредните емисии в атмосферата – общо 3,2 млн.тона спестени въглеродни емисии, от които 2,7 млн. тона от жилищните сгради до края на периода.
На по-генерално ниво при планирано обновяване на 60% от жилищния фонд и почти 17% от нежилищния сграден фонд се очаква:
- да бъдат спестени 7329 GWh енергия годишно, при необходими инвестиции от около 26,8 млрд. лв. Обновената площ до края на обсъждания период трябва да достигне 55,8 млн.кв.м. (48,3 млн.кв.м. от жилищни площи).
- изпълнението на стратегията да създаде 17 600 нови работни места и да доведе до ръст на БВП от 557 млн.лв. към 2030 г.
- 10-15% повишаване на цените на имотите в основно обновени сгради.
За сравнение към началото на месец юли тази година санираните блокове с финансиране от държавните фондове (чрез Националната програма за енергийна ефективност, която беше прекратена поради изчерпване на финансирането) са санирани 1887 сгради от общо 66 865 многофамилни жилищни сгради/блокове в страната.
Ние от ROCKWOOL Group сме отдадени на това да обогатяваме живота на всички, които влизат в досег с нашите решения. Нашата амбиция е да сме световният лидер в решенията за енергийно ефективна изолация на сградите и промишлеността. Каменната вата е един от тези уникални продукти, които освен отлични топлоизолационни качества, могат да предложат и редица други ползи при осигуряването на качествен начин на живот. Вижте кои са седемте сили на камъкa.
